КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

От ноктите пленен на древен дракон
и стигнал до тъмничните врати,
светът не търси Примера на дякон
и огнени молитви не шепти.

А името – Венец или Корона –
не му е съдбоносният въпрос,
когато с чук и четири пирона
разпъва Благодатния Христос.

Че днес, като в деянията стари,
вилнее зло, а Правдата кърви,
и камъни готов е да стовари
светът над непокорните глави.

Съдба такава всякога им стига –
да видят Бог с отворени очи,
където смърт в Живота се въздига,
и изповед в Небесните лъчи.

Такъв е той – Заветът, дълго чакан,
платен от злострадание и смърт,
със Примера на онзи древен дякон
светецът днес да би останал твърд.

Тогава няма камъкът да счупи
на Господ покорената глава,
защото Той със Святост я изкупи
и в Славата от мрак я отърва…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Повярвах във Звезда от Витлеем
и в нейните лъчи съзрях утеха.
Но днес духът ми има друг подем
и той е Господ в Святата Си Дреха!

Повярвах в Младенеца с пелени
и бях при Него с Йосиф и Мария.
Но днес Агнец от Кръста ме плени
и Той ми стана бурната стихия…

Повярвах как вестител ми дари
Зора отгоре, Мир от небесата,
но днес Любов могъща ме гори
и вика ме една Голгота Свята…

Повярвах как Детето става Мъж
и как искрата лумва в Огън златен.
Че тръгна ли в Завета Му веднъж
за мене вече няма път обратен…

Повярвах как се ражда и блести
една Звезда и всичко покрай нея…
Обичай я! Повярвай я и ти!
С Христос от Витлеем до Галилея!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не ме вълнуват земните валути.
От образа на Кесаря вони.
Молитвите ми горе да са чути –
това осмисля всичките ми дни.

В Завета на Добрия Самарянин,
от Благост и от Милост зареден,
на Лазаровци в струпеи и рани
утехата да бъда в скръбен ден.

Не раждам от сърцето думи кухи
да бих със тях доказал топлина.
Останат ли зениците ми сухи –
осъжда ме Христовата цена…

Заветът е до жертва достоверен.
Любов при нужда, отговор на зов,
та клетници във вихъра мизерен
да имат благодатният покров.

Лишен от възхищение и слава
да вършил бих дълга си къмто тях,
и кръстен от Небесната жарава
да знам, че не за користи горях.

Но в Огъня, до взор и дъх последен,
такъв да е сърдечният ми код –
дори в сезон, от зимен вихър леден,
Христос да ражда Святия Си Плод!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Ще затворя и тази последна година
в календар, от скръбта посивял.
И при все, че ме вярваха само малцина,
аз пред битки не съм се предал.

В мене бурна гореше за Правдата Свята
Ревността на Христовия Плам –
да записвам на моя Спасител словата
и на клетници в Дар да ги дам.

Устояха с Христос, и до Кръст оцеляха
шепа въглени с Вечен копнеж.
Те ме топлеха с дъх, и огнище ми бяха,
за да бъда Заветно горещ.

А торбата ми, пълна от няколко класа,
още Вечният Бог я държи.
Радостта ми е в нея! И мечтите това са –
пред Престола Му тя да тежи…

Ще затворя и тази последна година
като свитък, доказан в дела.
А във новата с Вяра и Дух ще премина
да преборя слани и мъгла.

И доколкото мога, на въпреки даже,
ще износя товара нелек,
до Мига за отплата, в който Господ ми каже:
„Ти в живота си беше Човек!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Тъгата като болка не векува,
дори за кратко време да боли.
Цена е тя, щом нещо скъпо струва,
а нужно е сърца да изцели.

Със нея се изплаща добротата
и вярата във светлите неща,
когато злият хлопне ти вратата
и грешните притегли към нощта.

Със нея претърпяваш всички рани,
обиди, хули, укори, злини…
Дори един с Христос да не остане,
тъгата ти прошепва: Остани!

Малцина пият Чашата горчива,
която Той за нас самичък пи.
Дори тъгата бурна да прелива –
изпий я… И докрай я претърпи!

Че някъде, оттатък, след пелина,
с нектар от радост Бог ще те теши –
щом ти и Господ, в болката двамина,
спасявали сте тъжните души…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

“Дечица, да не любим с думи, нито
с език, но с дело и в действителност…”
(1 Йоаново 3:18)

Подгони ли ви немотия
с преляла скръб, като река,
търсете живия Светия,
готов да ви даде ръка…

Че без кандило или свещи,
дори и без молитвен зов,
със двете си очи горещи
той би дарил ви със Любов.

Съблякъл би едната риза
измръзнал гръб да стопли с плам,
че Сам Христос през него влиза,
за клетника приготвил Храм.

Отворил щедро би кесия,
дори с най-дребния петак,
та хорската сиромашия
да би дарил с утеха пак.

Разчупил залъка последен –
той Сила в слаби ще всели,
и все едно дали е беден,
щом Бог в сърцето веселѝ.

Навеки ангел е насъщен,
разперил огнени крила.
И с него – Обич ви обгръща,
но не на думи, а в дела…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

„Аз съм страж на ония горе…“
(Из „Приказка за стълбата“
от Христо Смирненски)

Стара приказка мъдро шепти
и напомня във времето тленно
как душите измама лъсти
и лъжливото става безценно.

Че по пътя към светския трон
има стълба, до ада дълбока.
Там човекът умира в поклон
пред фатално сгрешена посока.

Да се бори за Правда поне –
за бедняка, що в мъки умира.
С плам нагоре се качва, но не…
Тъмен княз стъпалата възпира.

Той на злите е винаги страж
и не пуска по стълбата други.
Чорбаджия, изедник, апаш
са му гнусните светски влечуги.

Зъл прибира и поглед, и слух
в съблазнителна тъмна покана,
за да срине човешкия дух
със една съдбоносна размяна.

Тръгва някой към власт и елит
със свещени слова и стремежи,
но го гълта с голям апетит
душегубецът в своите мрежи…

Стара приказка. Мъдър поет.
Черни подкупи. Принцове много.
Виж въпроса в последния ред:
Колко Верни останаха Богу?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)